Скъпи банатски българи,
Доста време измина откакто публикувахме молбата на Александър Лавров, който издирва рода си Ловрови, за да участва във второто издание на книгата „Родовата памет на банатските българи”. За мен той е една от онези бели лястовици, които показаха, че самосъзнанието е живо, че могат да търсят и да намерят връзка с останалите банатски българи и да се борят с всички сили за каузата. Александър Лавров сам намери сайтовете ни, писа ми, изяви желание да работи и продължава с ентусиазъм и, въпреки временното отчаяние, съм сигурна, че ще продължава да търси. Защото кръвта вода не става, а искрата на родното трудно гасне.
Ето последното му писмо, в което ни представя резултатите от издирването си досега. Моля всички, които могат да му помогнат, да му пишат на адрес sandistarbg@gmail.com :
„Уважаема г-жо Караджова,
Следя редовно "Фалмис" и "Гугъл", където излязоха нашите обявления, че търсим своите родственици или поне еднофамилници ЛОВРОВ.
До сега не забелязах някакъв интерес или каквато и да е реакция. Може би не умея да използвам този вид модерна комуникация и да съм пропуснал някой желаещ да се свържем. Бихте ли могли да ме посъветвате, ако имате подобен опит до сега?
Чрез Интернет попаднах на българина Георги Ловров от с.Замфирово-Берковско, представих му се с писмо и предложих да се срещнем, но той е международен шофьор, постоянно е на път и досега не е отговорил.
По-интересен е контактът по Интернет със Славко Ловров от г.Зренянин-Сръбски Банат. Въпреки езиковата бариера си разменихме няколко писма, в които му се представих и му обясних целта на моето проучване.Оказа се,че прабаба му е българка от село Канак, където има вероятно няколко пъти повече банатски българи отколкото в Бело блато./През 1935г са били 700 човека/ Той ми каза, че и днес в Канак има семейства с презиме Ловров и прояви голям интерес откъде са дошли предците му, на което му отговорих доколкото мога. Той е спортист и забелязах, че в спортните страници го наричат "банатчанина". Очаквам отговора на последното си писмо до него. Дано интересът му не изстине бързо.
Канак е заселен през1820г основно с бишновци, но през 1888-1895г от там се изселват в Бърдарски геран и Асеново, което предполага, че има и вингани в това село Канак и е възможно някой от тамошните Ловров да ми е роднина.
Друг интересен факт,който открих в Интернет е, че през 1928-1936/45г в г. Арад е работила много интезивно, като е издавала основно на маджарски език, типография, което ще рече издателство и печатница, на компанията ЛОВРОВ & Со и е твърде възможно собственикът да е бил по-малък брат или още по-вероятно, племенник на прадядо ми Никола, родоначалника на асеновския клон. Възможно е потомци на този издател все още да живеят в г.Арад.
Доволен съм, че попаднах на тези три интересни и според мен перспективни случая, но вероятно няма да ми стигне времето да ги разработя, за да ги включа в материала за второто издание на "Родовата памет..." Дали не би могло чрез официалните връзки на оглавяваното от вас Дружество да ускорим проучванията, ако разбира се това не би ви представлявало някакво затруднение?”
), директор на Френския център, Никола Миркович, председател на Българското дружество и Патрис Вуйман (Patrice Vuillemin), представител на Френския институт в Букурещ.
